Дванадесет куриозни случки в лекарските кабинети-ЧАСТ 3

– Да не сте посмели да се зареждате с енергия от детето ми!!!

***

Двегодишно дете за преглед. Доведено от устата и агресивна майка:

– Вече две седмици кашля! Джипито, смотанякът му със смотаняк, не може да го излекува! Не направите ли нещо, ще се оплача!

– С какво го лекувате? Какви лекарства му е предписал джипито?

– Никакви лекарства не му давам! Няма да си тровя детето с химиите, дето ги изписват смотаните лекари!…

***



Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!

***

– Докторе, казаха ми едно народно средство за сваляне на захарта!

– Хм?

– Слагаш в кисело мляко овесени ядки, те набъбват и ядеш само това и нищо друго. Захарта ми слезе под 6!

– Че да бяхте яли само краставици, щеше и под 5 да слезе…

Ако е диета, посмъртно не могат да я спазват. Но ако е народна медицина…

***

Идва поредният за вземане на кръв по линия ежегоден преглед към местоработата. Посягам да му почистя пръста със спирт – той си дръпва ръката и изригва: „Какво сте ме замацали с тая химия? Кръвта ще ми отровите, един Господ знае какво има вътре!… Дезинфекция ли? Изчакайте малко, ей сега ще я промия с урина, тя нали е серилна…“ (Вероятно има предвид стерилна.)

***

– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!

– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет. – (Човекът просто има екзема, вероятно от триенето от колана.)

– Ма големи сте неграмотници значи! Кво ви учат вас по шест години, не знаете един сайт да отворите и да прочетете! Вие ако сте лекари, аз съм сто пъти лекар, така да знаете…

***

Същият момък, дето преди десет дни ми пристигна с пресен трипер. По правилник трябва да му дам канамицин, ама понеже нямал никаква възможност да му слагат инжекции, направих компромис и му изписах добра доза амоксицилин перорално.

– Как сте, млади господине?

– Ами… не е добре. Тече, пари…

След четири грама амоксицилин дневно за десет дни?!

– Я да видим… Хм! Наистина. Даже май е още по-зле отпреди… Пихте ли антибиотика?

– Да, да, разбира се!

– Десет дни по четири пъти дневно?

– Точно така!

Да не би наистина да се е пръкнал щам, резистентен към бета-лактами? Нещо не ми се вярва.

– Извинявайте, а какъв цвят са хапчетата, дето ги пихте?

– Аз такова… не съм ги гледал, не помня… – Наведена глава и изчервяване чак до ушите.

– А кутийката поне какъв цвят е, а? И нея ли не помните?

– … … … Добре де, не ги пих! Нали са лекарства, де да знам какво може да ми стане от тях!

– Да ви кажа ли какво без тях вече няма да ви става? И както е тръгнало, може и направо да го загубите някъде?

– Бе я не ме плашете! Само гледате да вземете парите на хората! А какви боклуци и мръсотии им пробутвате, не ви пука! Чичо ми какви ли не лекарства му даваха и пак умря! Печалбари с печалбари!

***

Деветмесечно бебе ми бива донесено за преглед от баща му. Възпалени язвички в устата. Леко странни – като да е кандидоза, но не съвсем… Навеждам се да ги видя отблизо и усещам ясен дъх на амоняк и урея!

Бъбреците на дечкото са отказали! Моментално юрвам сестрата да вземе кръв и да я занесе на бегом за карбамид и урея експресно. Добре, че лабораторията е през една стая… Докато чакам резултата, търся по телефона къде да диализират малката. Навсякъде отделенията са шашнати – чак пък бебе на няма годинка? Още повече че бащата твърди, че детето пишка нормално…

Сестрата се връща. Карбамид и урея… нормални! Пак мириша устата на детето – съвсем ясно се усещат амоняк и урея!

– Сигурни ли сте, че детето пишка нормално?

– Разбира се. Иначе с какво ще му лекувам устата?

– ?!?… !?!

– Ех вие, на нищо не ви учат днес. Във всички пособия по уринотерапия си е написано, ясно и с големи букви – язви в устата на дете до една година се лекуват с неговата собствена урина! Запомнете го добре, девойко. Инак като избягате някой ден в някоя цивилизована страна, ще ви се смеят…

***

– Нищо чудно, че имате задух. Дробовете ви направо хъркат. Ей сега ще ви изпиша лекарство.

– Ама да не е антибиотик?

– Ъ?… Че защо да не е антибиотик?

– Антибиотиците пречат на универсалната енергия. Пък аз се лекувам с нея.

– С универсалната… енергия?! И… от какво се лекувате с нея?

– Направо е страхотна за уроки! Миналата година така ме бяха урочасали, че място не можех да си намеря. Ама с универсалната енергия и с молитви се оправих за няма месец! И болките преди цикъл ги отслабва. А, и най-хубавото – чисти рак! Гуруто, дето ни учи как да работим с нея, ми беше казал – ти си кармично обременена с рак, ако не вземеш мерки, няма да доживееш четиридесет. И ми показа една техника, универсална енергия плюс дишане плюс молитви, и се изчистих за няколко месеца. Пуска се енергията от втора чакра към шеста, там тя трябва да се натрупа и да се върне обратно към трета и първа…

– Ох… Ъъъъ… Имам една идея.

– Слушам ви!

– Има едни специални антибиотици. Те се водят стандартни, за да не ги усети и забрани фармацевтичната мафия, ама иначе са разработени от едни много просветени индийски йоги. Правят ги от, ъъъ, хималайски водорасли. И още някакви добавки имало, някаква връзка с Венера и Сатурн, ама нали нямам такова образование, не можах да ги разбера. Чудесно са съвместими с универсалната енергия. И с дишането и молитвите.

– Ох, благодаря ви! От сърце ви благодаря! Господ и Богородица да ви поживят, и Схарасвати да ви дава енергия! Знаех си аз, че има и знаещи лекари! Вдругиден имаме сбирка на групата, ще разкажа на всички за вас! Благодаря ви от сърце! Това се казва истински лекар

****

– Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя?

– Бири?! Не, разбира се!

– Ама така имам повече мляко!

– То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка…

– Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай, на децата им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи! Под съд ще ви дам!…

***

– Докторе, а само да ви питам нещо! Една съседка ми каза много специално лечение за глаукомата!

– И… какво е то, ако може да зная?

– Разбира се, ще ви кажа! Прави се сок от лук, добавя се сапун и се капе по три пъти на ден в очите…

Правилно. Няма очи – няма глаукома…

***

След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем.

Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних:

– Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна!

– Да ѝ растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали!

То понеже веждите са насад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното…

***

Три през нощта, повикване при седеммесечно дете. До шестия етаж без асансьор…

– Добър ден, какъв е проблемът?

– Ами диария.

– Колко пъти на ден?

– Ми десетина.

– А от колко време?

– Ми към седмица.

– Цвят? Примеси някакви?

– Ми зелено. И със слуз.

– Викали ли сте джипито?

– Ми не. Аз го лекувах. С бифидо… бифидо… как му беше името.

– Ох… А сега защо решихте да викнете Бърза помощ?

– Ми заради гърчовете…

***

Пристига майка с тригодишната си дъщеричка, с ечемик на окото. Моли за тетрациклиново мазило. Предлагам ѝ да вземе Тобрекс – хем е по-ефективен, хем е по-безопасен.

– Аз детето си с антибиотици няма да тровя!

– Извинявайте, а защо тогава питахте за тетрациклин? Той също е антибиотик.

Майката изпада в ступор. Внезапно от опашката се обажда прегърбена бабка:

– Защо си тровиш детето с лекарства бе, момиче? Ей сега ще ти напиша една бяла магия и всичко ще мине!

Псувам наум, докато майката си тръгва доволна с надрасканото листче. Бабката се ухилва доволно, че ѝ е дошъл редът, и вади списъка лекарства, които пие и трябва да ѝ бъдат изписани…

***

Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…

– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?

– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!

– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?

– Месо?! Ние такива отрови не ядем!

– Моля?!… Ох… Яйца?

– Не, разбира се!

– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?

– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!

– Че тогава как сте я кърмили?

– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте

– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.

– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?

***

Влиза при мен баща с чадото си.

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Всичките лекари сте идиоти и смотаняци!

– Ъ… А за какво сте дошли?

– Вие как смеете?! Ще подам жалба! Детето е болно!

– Тоест сте дошли за лечение?

– Да!

– При идиоти и смотаняци?

– Глупачка такава! Още днес ще изхвърчиш оттук!

– Добре. А от какво се оплаква детето?

– Че всичките лекари сте идиоти!

– А някакви проблеми със здравето има ли?

– ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ БЕ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ Е БОЛЕН?

– Какво го боли?

– Вие сте лекар, вие се оправяйте!

… Оправям се. Слагам диагноза. Изписвам лечение.

– А къде да дойдем после?

– В районната поликлиника, при джипито.

– Бе вие подигравате ли ми се? Той е ИДИОТ!…

***

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Докторче бе, джипито ми даде некво лекарство. Погледни да ми кажеш, требе ли да го пием?

Източник: www.gatchev.info